Един от начините за лечение на гастроезофагеален рефлукс е да се намали киселинното съдържание на стомаха, така че да не удари хранопровода. Така че, ако рефлуксът е по-малко кисел, той ще изгори по-малко и ще причини по-малко симптоми.
Лекарствата, които могат да се използват, са антиациди, инхибитори на киселинното производство, стомашни протектори и ускорители за изпразване на стомаха.
1. Антиациди
Най-използваните антиациди за неутрализиране на стомашната киселина са хидроксид, алуминиев хидроксид, магнезиев хидроксид и натриев бикарбонат. Тези лекарства са бази, които реагират с киселини, намаляват техния токсичен потенциал и водят до вода и сол.
Антиацидите не се използват толкова често, тъй като те не са толкова ефективни и защото има възможност за възвръщане на ефекта, т.е. човекът се подобрява незабавно, но след това може да има влошаване.
Най-честите нежелани реакции на тези лекарства са запек, причинени от алуминиеви соли или диария, причинена от антиациди, които съдържат магнезий, тъй като причиняват осмотичен ефект в червата. За да се сведат до минимум тези странични ефекти, най-често използваните антиациди са комбинации от магнезиев хидроксид и алуминий.
2. Инхибитори на киселинното производство
Инхибиторите на киселинното производство са най-използваните средства за лечение на гастроезофагеален рефлукс и могат да възпрепятстват това производство по два начина:
Инхибитори на протонната помпа
Това са основните лекарства, използвани при лечението на заболявания, свързани с повишаване на секрецията на стомашна киселина. Най-често използваните са омепразол, пантопразол, езомепразол и рабепразол, които пречат на протонната помпа и потискат производството на солна киселина в стомаха.
Най-честите нежелани реакции, които могат да възникнат при употребата на тези лекарства, са главоболие, диария, обриви, коремна болка, метеоризъм, гадене и запек.
Хистамин Н2 рецепторни антагонисти
Тези лекарства инхибират киселинната секреция, индуцирана от хистамин и гастрин, а най-често използваните са циметидин, ранитидин, низатидин и фамотидин.
Най-честите нежелани реакции, причинени от употребата на тези лекарства, са диария, главоболие, сънливост, умора, мускулни болки и запек.
3. ускорители за изпразване на стомаха
Когато стомаха е твърде пълен, има повече шансове за гастроезофагеален рефлукс. Следователно, за да се избегне това, стомашночревния мотилитет може да бъде стимулиран с прокинетични лекарства като метоклопрамид, домперидон или цисаприд, които помагат при изпразването на стомаха, като по този начин намаляват времето, когато стомаха остава в стомаха, избягвайки отлив.
Най-честите нежелани реакции, които могат да възникнат при употребата на метоклопрамид, са сънливост, усещане за слабост, възбуда, ниско кръвно налягане и диария. Освен това, макар и рядко, могат да възникнат стомашно-чревни смущения при употребата на домперидон и цизаприд.
4. стомашни щитове
Стомашните щитове могат също да се използват за лечение на гастроезофагеален рефлукс, който предпазва хранопровода, предотвратявайки изгарянето, когато съдържанието в стомаха преминава в хранопровода.
Обикновено организмът има механизъм, при който той произвежда слуз, който защитава стомашната лигавица, предотвратявайки задържането на киселината, но в някои патологични състояния и с употребата на някои лекарства производството на тази слуз може да намали и да осигури агресията на лигавица. Стомашните щитове, които могат да бъдат използвани за заместване на тази слуз, са супралфат и бисмутови соли, които потенцират защитните механизми на стомаха и образуват защитна бариера в стомаха и хранопровода.
Най-честите нежелани ефекти, причинени от бисмутовите соли, са затъмняване на изпражненията, замайване, главоболие, гадене, повръщане, диария и психотични разстройства.
Сукралфатът обикновено се понася добре и основният му нежелан ефект е запек. Въпреки това, той може да предизвика сухота в устата, гадене, повръщане, главоболие и обриви.
Има и вътрешни средства за защита, които могат да допринесат за успеха на лечението. Знайте кои са най-използваните.
