Бактериалният аденит, известен също като лимфаденит или език, е възпаление на една или повече лимфни възли, причинено от бактерии. Тази инфекция може да се появи навсякъде в тялото, като е често срещана в области като врата, подмишниците, слабините или корема, и причинява подуване, зачервяване, топлина и болка на място.
Бактериален аденит може да възникне при всяко лице, което е често срещано при деца и може да бъде причинено от различни видове бактерии, като Staphylococcus aureus, A-група β-хемолитичен Streptococcus, Y. enterocolitica, Y. pseudotuberculosis, Mycobacterium tuberculosis, Shigella sp или Salmonella sp, и следователно нейното лечение се извършва с предписването на антибиотици от лекаря.
Въпреки това трябва да се има предвид, че има няколко други причини за уголемяване на лимфните възли, обикновено поради реакция на тялото на някакъв вид възпаление, което се случва по няколко причини, от студена, зъбна инфекция, или дори, по-рядко, от имунни заболявания или рак, например. Проверете повече подробности за това какво може да бъде разширената лимфна възли.
Основни симптоми
Бактериалният аденит причинява интензивна възпалителна реакция в засегнатия ганглий, което води до увеличаване на размера му, който е по-голям от 1 см и дори може да достигне размера на лимон, както и зачервяване, горещо и болезнено и причинява повишена температура до 40ºC.
Аденицитът обикновено възниква в областта на шийните, аксиларните или слабите места, където те са най-чести, но могат да възникнат и във вътрешните части на тялото, като достигат мезентериални, чревни, стомашни или медиастинални лимфни възли, например, причиняващи треска, коремна болка, повръщане и диария, които са по-трудни за идентифициране.
Как се извършва лечението?
Лечението на бактериален аденит се извършва с употребата на перорални антибиотици като амоксацилин, цефалексин или клиндамицин, например, избрани от лекаря, в зависимост от подозрението кой вид бактерия причинява инфекцията. Ако се съмнявате, лекарят може също да поиска аспирация или биопсия на засегнатия ганглий, за да потвърди подозрението и да установи дали бактериите са чувствителни към активното вещество.
