Мотефобията се състои от преувеличен и ирационален страх от пеперуди, развиващ в тези хора симптоми на паника, гадене или безпокойство, когато виждат изображения или контакт с тези насекоми или дори други насекоми с крила, като молци.
Хората, които имат тази фобия, се страхуват, че крилата на тези насекоми влизат в контакт с кожата, давайки усещане за пълзящи или триене на кожата.
Какво причинява мотефобията
Някои хора с мотофобия също са склонни да се страхуват от птици и други летящи насекоми, което може да е свързано с еволюционния страх, че хората са свързани с летящи животни, и така обикновено се страхуват и хора, които се страхуват от пеперуди на други насекоми с крила. Хората с тази фобия често се предполага да бъдат атакувани от тези крилати същества.
Пеперуди и молци са склонни да съществуват в рояци, както е случаят с пчелите например. Отрицателният или травматичен опит с тези насекоми в детството може да е предизвикал фобията на пеперудата.
Мотефобията може да се превърне и в паразитен делириум, който е психичен проблем, при който човекът с фобия има постоянно усещане за насекоми, пълзящи по кожата и в крайни случаи може да причини увреждане на кожата поради силен сърбеж.
Възможни симптоми
Някои хора с мотофобия се страхуват дори да гледат снимки на пеперуди, които причиняват дълбока тревога, отвращение или паника, просто мислейки за пеперуди.
Освен това могат да се появят други симптоми като тремор, опит за бягство, плач, писъци, студени тръпки, възбуда, интензивно потене, сърцебиене, сухота в устата и хрипове. В по-тежки случаи човек може да откаже да напусне дома от страх да не намери пеперуди.
Повечето фобии избягват градини, паркове, зоологически градини, магазини за цветя или където могат да се намерят пеперуди.
Как да разкараме страха от пеперудите
Има начини, които могат да помогнат за смекчаване или дори за намаляване на страха от пеперуди, като например да започнете да виждате снимки или снимки на пеперуди в Интернет или в книги, например да рисувате тези насекоми или да гледате реалистични видеоклипове, да използвате книги за самопомощ или да посещавате група и говорете за този страх със семейството и приятелите си.
В по-тежки случаи и ако фобията засяга всекидневния живот на дадено лице, препоръчително е да се консултирате с терапевт.