Вегетативното състояние се случва, когато човек е буден, но не е съзнателен и също така няма никакъв вид доброволно движение, поради което не е способен да разбира или да взаимодейства с това, което се случва около него. Така че, въпреки че е обичайно човекът във вегетативно състояние да отвори очите си, това обикновено е само неволна реакция на тялото, която не се контролира от собствената си воля.
Това състояние обикновено възниква, когато има значително намаляване на мозъчната функция, което е достатъчно само за поддържане на неволни движения, като дишане и сърдечен ритъм. Така че, въпреки че външни стимули, като звуци, продължават да достигат до мозъка, човекът не може да ги интерпретира и следователно няма никаква реакция.
Вегетативното състояние е по-често при хора, които са претърпели тежки мозъчни увреждания, например при по-тежки случаи на глави, тумори на мозъка или инсулт.
Основни симптоми на вегетативно състояние
В допълнение към липсата на осъзнатост и невъзможността да взаимодействате с това, което е около него, човекът във вегетативно състояние може все още да има други признаци като:
- Отваряне и затваряне на очите през деня;
- Бавно движение на очите;
- Дъвчете или преглъщайте, освен по време на хранене;
- Произвеждат малки звуци или стенания;
- Договорете мускулите си, когато чуете много силен звук или ако причинява болка в кожата;
- Производство на сълзи.
Този тип движение се случва поради примитивни реакции на човешкото тяло, но често се бърка от доброволните движения, особено от роднини на засегнатото лице, което може да накара човек да вярва, че човекът е станал убеден и вече не е във вегетативно състояние.
Каква е разликата в комата?
Основната разлика между кома и вегетативното състояние е, че в комата човекът не изглежда да е буден и следователно няма отваряне на очите или принудителни движения като прозяване, усмивка или произвеждане на малки звуци.
Разберете повече за кома и какво се случва с човека през този период.
Дали вегетативното състояние има лек?
В някои случаи вегетативното състояние има лек, особено когато трае по-малко от месец и има обратима причина, например интоксикация. Въпреки това, когато вегетативното състояние е причинено от мозъчно увреждане или липса на кислород, изцелението може да бъде по-трудно и често невъзможно.
Лекарите обикновено считат за излекуване възможно, когато вегетативното състояние продължава по-малко от 1 месец, ако не е имало травма на главата или трае по-малко от 12 месеца, когато е настъпил удар.
Ако вегетативното състояние продължава повече от 6 месеца, обикновено се счита за постоянно или постоянно вегетативно състояние и колкото по-дълго преминава, толкова по-малко шанс е да се излекува. Също така, след 6 месеца, дори ако лицето се възстанови, е много вероятно да има тежки последици, като трудности при говорене, ходене или разбиране.
Основни причини за вегетативно състояние
Причините за вегетативно състояние обикновено са свързани с наранявания или промени в функционирането на мозъка, така че могат да включват:
- Силни удари по главата;
- Злополуки или тежки падания;
- Церебрален кръвоизлив;
- Аневризъм или удар;
- Мозъчен тумор.
В допълнение, невродегенеративните заболявания, като болестта на Алцхаймер, също променят правилното функциониране на мозъка и следователно, макар и по-рядко, могат да бъдат и в основата на вегетативното състояние.
Как се извършва лечението?
Няма специфично лечение за вегетативното състояние и следователно лечението трябва винаги да бъде адаптирано към вида симптоми, които всеки човек представлява, както и към причините, които са били източник на вегетативно състояние. Следователно, ако има мозъчни кръвоизливи, е необходимо да ги спрете, ако има опиянение, е необходимо да се борите с тях, например.
Освен това е необходимо човекът да бъде заменен от жизненоважни задачи, които той не може да направи, като например хранене, овлажняване и къпане. По този начин почти всички пациенти във вегетативно състояние трябва да бъдат приети в болницата, за да бъдат хранени директно във вената и да имат ежедневната си хигиена.
В някои случаи, особено когато има голяма вероятност за възстановяване, лекарят може да посъветва и за пасивна физиотерапия, при която физиотерапевт редовно движи ръцете и краката на пациента, за да предотврати разграждането и поддържането на мускулите функционалните стави.
