Лечението на синдрома на Аспергер се състои от сесии на психотерапия 1 до 2 пъти седмично, с цел да се учи пациентът да взаимодейства с другите, като избягва изолацията.
Лечението трябва да започне скоро след диагностицирането, което обикновено се случва между 4 и 14-годишна възраст, въпреки че някои случаи се откриват по-късно в зряла възраст.
Пациентите със синдрома на Аспергер обикновено са интелигентни, но имат много логично и неемоционално мислене и затова имат много трудности в отношенията с другите, но когато установяват отношения на доверие с детето, терапевтът може да обсъжда и разбира причината за някои "странни" поведения, които помагат да се определи най-подходящата стратегия за всеки случай.
Значението на семейството при лечението на синдрома на Аспергер
Семейството трябва да знае каква стратегия използва терапевтът, за да оформи поведението на детето, за да допълни лечението в дома. Следователно, след всяка сесия за психотерапия родителите могат да поискат от психолога напътствия как да се действа и как да се коригира детето в определени ситуации.
Какво да направите, за да помогнете на детето със синдрома на Аспергер
Някои примери за това, което родителите и учителите могат да направят, за да помогнат на детето или подрастващия със синдрома на Аспергер, са:
- Дайте на детето опростени, кратки и ясни нареждания. Например: "Дръжте пъзела в кутията след като играете", а не: "Дръжте играчките си след като сте играли";
- Попитайте детето защо действат в момента на действие.
- Обяснете ясно и спокойно, че "странното" отношение, като например да се говори лоша дума или да се хвърли нещо на друг човек, е неприятно или неприемливо за другите, така че детето да не повтаря грешката;
- Избягвайте да преценявате детето за поведението, което има, като например избягвате да го наричате злобно или глупаво.
Освен това, терапевтът може да предпише антидепресанти, като например нортриптилин или сертралин, които помагат да се намалят симптомите на синдрома на Аспергер и да се улесни психотерапията.
В повечето случаи децата с синдром на Аспергер проявяват странно поведение, като шумове по време на изучаване или удряне по време на хранене или неправилно поведение като хвърляне на куршумите на пода при ядене, но това поведение не е и детето няма представа, че той е груб или притесняващ никого.
Обикновено децата с синдром на Аспергер не могат да насочат вниманието си едновременно към повече от една дейност, а що се отнася до чувствата, детето, макар че е наясно, че е щастлив, не може да разбере, че другият човек може да е тъжно. Тя не "вижда" чувствата на другите и може да създаде впечатлението, че тя не се интересува от родителите, братята и сестрите си или приятелите си.
