Според Световната здравна организация (СЗО), палиативните грижи са набор от грижи, които се отнасят за лицето, страдащо от сериозна или нелечима болест, както и семейството им, с цел облекчаване на тяхното страдание, битието и качеството на живот.
Видовете грижи, които могат да бъдат включени, са:
- Идентифицирайте и лекувайте физическите симптоми, които могат да бъдат неудобни, като болка, недостиг на въздух, повръщане, слабост или безсъние, например;
- Идентифицирайте и се грижите за отрицателни психически чувства или симптоми, като страдание или тъга;
- Наблюдавайте и подкрепяйте в управлението на конфликти или социални трудности, които могат да увредят грижите, като липса на грижи;
- Разпознаване и подкрепа на духовни въпроси , като например предлагане на религиозна помощ или напътствие относно смисъла на живота и смъртта.
Всички тези грижи не могат да се предлагат само от лекар и трябва да има екип, съставен от лекари, медицински сестри, психолози, социални работници и други специалисти като физиотерапевти, професионални терапевти, специалисти по хранене и капелан или друг духовен представител.
В Бразилия вече много болници предлагат палиативни грижи, особено тези с онкологични услуги, но все още има голяма липса на специалисти и екипи, посветени на неговото прилагане, тъй като в идеалния случай трябва да има на разположение екипи за грижи в общи болници, извънболнични посещения и дори у дома.
Кой се нуждае от палиативни грижи
Палиативната грижа е насочена към всички хора, които страдат от животозастрашаващо състояние, което се влошава с течение на времето и е известно също като терминално заболяване. По този начин не е вярно, че тази грижа се извършва, когато вече няма "нищо за вършене", защото все още може да се предложат основни грижи за благосъстоянието и качеството на живот на човека, независимо от техния живот.
Някои примери за ситуации, в които палиативните грижи се прилагат, било то за възрастни, възрастни хора или деца, включват:
- рак;
- Неврологични дегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер, Паркинсон, множествена склероза или амиотрофична латерална склероза;
- Други хронични дегенеративни заболявания, като тежък артрит;
- Болести, които водят до органна недостатъчност, като хронична бъбречна болест, терминална сърдечна болест, пневмопатия, чернодробно заболяване, между другото;
- Разширено СПИН;
- Всякакви други животозастрашаващи ситуации, като тежка травма на главата, необратима кома, генетични заболявания или нелечими вродени заболявания.
Палиативните грижи също така служат за грижа и подкрепа на семействата на хората, страдащи от тези заболявания, като предлагат подкрепа във връзка с това как трябва да бъде грижа, решаване на социални трудности и по-голяма скръб, за ситуации като посвещаване на себе си да се грижиш за някого или да се занимаваш с възможността да загубиш близък човек, са трудни и могат да причинят много страдания в семейството.
Каква е разликата между палиативните грижи и евтаназията?
Докато евтаназията предлага да се предвиди смъртта, палиативните грижи не подкрепят тази практика, която е незаконна в Бразилия. Те обаче не желаят да отлагат смъртта, а по-скоро предлагат да се позволи на неизлечимата болест да следва естествения й път и затова тя предлага цялата подкрепа, за да се избегне и да се лекува всякакво страдание, което да доведе до прекратяване на живота с достойнство. Разберете разликите между евтаназия, ортаназия и дисстаназия.
Така че, въпреки че не е одобрила евтаназията, палиативните грижи не подкрепят практиката на третиране, считано за безплодно, тоест тези, които само възнамеряват да удължат живота на човека, но това няма да го излекува, причинявайки болка и инвазия в неприкосновеността на личния живот.
Как да получите палиативни грижи
Палиативната грижа е указана от лекаря, обаче, за да се гарантира, че те са направени, когато е дошло времето, е важно да говорите с медицинския персонал, придружаващ пациента, и да покажете техния интерес към този вид грижи. По този начин ясното и откровено общуване между пациента, семейството и лекарите относно диагнозата и възможностите за лечение на всяка болест е много важно да се определят тези въпроси.
Съществуват начини за документиране на тези желания чрез документи, наречени "Адванс Директиви", които позволяват на лицето да каже на своите лекари какви здравни грижи искат или не искат да получат, ако по някаква причина те се намират не може да изрази желание за лечение.
По този начин Федералният съвет по медицина указва, че регистрацията на предварителната директива на волята може да бъде направена от лекаря, придружаващ пациента, в неговия медицински регистър или в медицинското досие, доколкото е изрично разрешено и не са необходими свидетели или подписи, с професията си, има обществена вяра и нейните действия имат правен и правен ефект.
Възможно е също така да се пише и се регистрира в нотариалния кабинет документ, наречен жива воля, в който лицето може да декларира тези желания, уточнявайки например желанието да не се подлагат на процедури като дихателен апарат, хранене през тръби или преминаване например чрез процедура на кардиопулмонална реанимация. В този документ можете също да посочите доверен човек, който да взема решения относно хода на лечението, когато вече не можете да направите своя избор.
