Хълцането, технически наречено хипофоноглозия, е доброкачествено и рефлекторно явление, проявяващо се чрез затваряне на глотиса и принудително свиване на диафрагмата, последвано от разтваряне и отпускане, което завършва с експулсирането на въздух от стомаха и стимулира характерен шум.
Хълцане може да възникне, когато стимула активира нервите, които свиват диафрагмата. Включените нерви могат да бъдат тези, които навлизат и напускат диафрагмата (тъй като свиването на този мускул е отговорно за всеки дъх), или могат да бъдат нервите, които инервират областта на мозъка, която контролира дишането.
Атаките от хълцане обикновено са безвредни, започват неочаквано без видима причина и обикновено изчезват спонтанно след няколко секунди или минути.
Поглъщането на горещи или дразнещи храни или течности предизвиква епизод на хълцане. Други причини за хълцане, по-рядко, но по-сериозни, са дразнене на диафрагмата чрез пневмония, гръдна или стомашна хирургия или токсични вещества в кръвта.
В редки случаи хълцането е последица от мозъчен тумор, колко се намесва в центъра на дишането на мозъка. Тези сериозни смущения могат да причинят продължителни пристъпи на хълцане, които са много трудни за контролиране и могат да бъдат симптом на хронично заболяване и да изискват неврологично лечение. Ако хълцането продължава повече от 24 часа, препоръчително е да потърсите медицинска помощ.
Някои лекарства, като скополамин, прохлорперазин, хлорпромазин, баклофен, метоклопрамид и валпроат, могат да се използват с относителен успех.
