Парапарезата е състояние, характеризиращо се с невъзможност за частично преместване на долните крайници, което може да се дължи на генетични промени, увреждане на гръбначния стълб или вирусни инфекции, което води до трудности при ходене, проблеми с урината и мускулни спазми.
Симптомите могат да се появят по всяко време на живота, главно поради трудности при ходене поради загуба на сила и мускулна издръжливост. В допълнение, може да има мускулни спазми, проблеми с ерекцията и проблеми с пикочните пътища.
Парапарезата няма лек, но лечението е от основно значение за подобряване на качеството на живот на човека и намаляване на симптомите, като се посочва физическата активност и физиотерапията.
Какво причинява парапареза
Частичната парализа на долните крайници може да бъде класифицирана според нейната причина в два основни типа:
- Наследствена спастична парапареза, която се характеризира с генетични и наследствени изменения, които причиняват увреждане или прогресивна дегенерация на нервните пътища. Симптомите на този вид парапареза могат да се появят на всяка възраст, но обикновено се срещат между 10 и 40 години и се характеризират с прогресивно отслабване и втвърдяване на краката.
- Тропическа спастична парапареза, при която частична парализа на долните крайници възниква поради инфекция с HTLV-1 вируса и симптомите обикновено отнемат време да се появят, обикновено се възприемат между 40 и 50 години.
В допълнение към генетичната и инфекциозната причина парапарезата може да се случи и поради някаква ситуация, която води до чести компресиране на крайниците или гръбначни наранявания, като катастрофи, падане на коне и херния диск, например, освен че може да бъде последствие от множествена склероза.
Основни симптоми
Симптомите на парапарезата могат да се появят по всяко време, особено ако са причинени от генетични промени и симптомите могат да се развият още през първата година от живота. Симптомите са прогресивни и засягат долните крайници, като основните са:
- Прогресивно укрепване на мускулите и скованост;
- Мускулни спазми в някои случаи;
- Трудности на равновесието;
- Проблеми с урината;
- Дисфункция на ерекцията;
- Трудност при ходене;
- Болка в гърба, която може да излъчва до краката.
В зависимост от тежестта на симптомите, човек може да почувства нуждата от използването на патерица или инвалидна количка, например. Консултацията с ортопед или общопрактикуващ лекар е показана, когато първите симптоми са показателни за парапареза, така че да е възможно да се извършат диагностични тестове и да се установи лечението, за да се предотврати развитието на болестта.
Обикновено парапарезата се диагностицира чрез изключване на заболявания с подобни симптоми, като например множествена склероза, в допълнение към магнитно-резонансното изобразяване на мозъка и гръбначния мозък и електромиография, което е изследване, което проверява за мускулни увреждания и нервите чрез отчитане на проводимостта на електрическия импулс, генериран от оборудването. Разберете как се извършва електромиографията.
В случай на наследствена парапареза може да се изискват генетични тестове, за да се провери наличието на мутация, както и фамилна анамнеза, така че да се види дали близките роднини имат промяна или симптоми.
Дали параплегията е същата като парапарезата?
Въпреки че показват парализа на долните крайници, параплегията и парапарезата са различни. Парапарезата отговаря на частична неспособност да се преместят долните крайници, чиито симптоми могат да се появят по всяко време на живота, тъй като заболяването може да бъде наследствено или предизвикано от вирус.
В случая на параплегия, парализата на долните крайници е пълна, т.е. човекът не може да движи краката по всяко време и да зависи от инвалидната количка. Това обикновено се случва поради наранявания на гръбначния мозък и води не само до липсата на подвижност на долните крайници, но и до невъзможността да се контролира урината и червата. Разберете какво е параплегия.
Как се извършва лечението?
Парапарезата няма лек, така че лечението се извършва с цел облекчаване на симптомите и обикновено се препоръчва от лекар да се използват лекарства, които могат да облекчат болките и мускулните спазми, които могат да се появят, като например баклофен. Освен това се препоръчват физиотерапевтични сесии.
Физиотерапията е от съществено значение за лечението на парапарезата, тъй като упражненията, които се извършват, спомагат за поддържане на мобилността на крайницата и стимулират мускулната сила, мобилността и издръжливостта, както и предотвратяват крампи и спазми.
